Sep 28, 2011, 10:56 PM

Тръгни си, че така да ми се пише...

  Poetry » Love
994 0 11

Тръгни си, че така да ми се пише,

за теб, за нас, за другия и нея,

за любовта и драмата, и за страстта ни,

тръгни си – как без думи се живее.

 

Тръгни си, за да те запомня

и да те облека във букви и мастило,

а после да те прочета на глас пред някого

и сричайки те, пак да те обичам.

 

Тръгни си, че така да ми се пише,

римуват ми се „обич” и „страдание”,

щастливият финал е някак си клиширан,

най-хубавият стих ухае на ридание.

 

Ще те издишам в стих, под ярко пълнолуние

ще те изплача в рима, някъде на юг

ще те изпея в приказка,

във гатанка ще те отгатна,

тръгна си само...

и няма никога да има друг.



Пламена Троева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Троева All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Тръгни си, че така да ми се пише,
    римуват ми се „обич” и „страдание”,
    щастливият финал е някак си клиширан,
    най-хубавият стих ухае на ридание..."

    Ама толкова хубаво сте го написала! Права сте, най-хубавите стихотворения (и не само) са точно тези, в които има доза страдание по някоя неизживяна любов.
  • Разкошно е !
  • Благодаря ви прекрасни хора. Не знам кое надделя при решението ми да дойда тук- дали желанието да споделя това, което пиша или огромната нужда някой да разбере, че написаното се случва в мен, и малко тежи. Усмихващо и спокойно е това "откровение" заради всички вас. Хубав вторник
  • Много е красиво. Напоследък много трудно харесвам нещо, затова доста приятно ме стопли стихотворението ти. Оригинално, искрено и така простичко написано, без разни сложни термини, иззети от математиката или чуждите езици. Точно така ми харесва.
  • Интересно...
    Различно и хубаво!
    Поздравления!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...