6 nov 2006, 13:27

Тръгвай :)

  Poesía
1K 0 10

Защо ли така ти днес реши ,

какво ли мъти ти главата?

Каза ми, че всичко свърши

и бързо тръгна към вратата.

 

Чакай малко, бързо се върни

ама това не е молба, не чули.

Спри се и към мен се обърни.

Кажи сега, какво те „обрули”.

 

Била съм стара. Как това реши?

Какво като вече побелявам …

Който външност гледа, греши,

я виж ме само как се забавлявам.

 

Била съм наедряла с времето.

Да вярно е,  малко се поналях,

ама нали си спомняш миналото

тогава пък за теб слабичка бях.

 

Бъбрива съм била, много шумна.

Тогава с целувка думите ми спри.

Помня когато в нас огъня лумна

казваше ми: „говори ми, говори”.

 

Станала съм била прекалено умна.

Ех, със това пък вече ме смрази.

Каква ме искаш ти, нима  безумна?

Ами тогава кукла Барби си купи.

 

 

За теб била съм вече непристъпна.

Това от мъжа, не от мен зависи.

Към теб днес сърцето ми притръпна.

Я тръгвай моля те, хайде върви си.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Трепетите винаги са в мен,
    говорили сме, ти го знаеш.
    Тук май няма никой наранен.
    Идвай с мен да се посмееш.

    Поздрав и усмивка Марти.
  • Трепетите ти запази
    но вратата залости!!!
    Чао... и с усмивка го прати,
    и шумно ти на нас ни бърбори!!!
    ***
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • Благодаря ти за поздравите Изи
    а усмивките ми , те са за теб

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря за коментарите
    усмихнахте ме със съветите.
    Признавам,описвайки образите
    радост ми донесоха куплетите.

    Поздрав и усмивка за всички
  • не се сърди човече!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....