Nov 6, 2006, 1:27 PM

Тръгвай :)

  Poetry
998 0 10

Защо ли така ти днес реши ,

какво ли мъти ти главата?

Каза ми, че всичко свърши

и бързо тръгна към вратата.

 

Чакай малко, бързо се върни

ама това не е молба, не чули.

Спри се и към мен се обърни.

Кажи сега, какво те „обрули”.

 

Била съм стара. Как това реши?

Какво като вече побелявам …

Който външност гледа, греши,

я виж ме само как се забавлявам.

 

Била съм наедряла с времето.

Да вярно е,  малко се поналях,

ама нали си спомняш миналото

тогава пък за теб слабичка бях.

 

Бъбрива съм била, много шумна.

Тогава с целувка думите ми спри.

Помня когато в нас огъня лумна

казваше ми: „говори ми, говори”.

 

Станала съм била прекалено умна.

Ех, със това пък вече ме смрази.

Каква ме искаш ти, нима  безумна?

Ами тогава кукла Барби си купи.

 

 

За теб била съм вече непристъпна.

Това от мъжа, не от мен зависи.

Към теб днес сърцето ми притръпна.

Я тръгвай моля те, хайде върви си.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трепетите винаги са в мен,
    говорили сме, ти го знаеш.
    Тук май няма никой наранен.
    Идвай с мен да се посмееш.

    Поздрав и усмивка Марти.
  • Трепетите ти запази
    но вратата залости!!!
    Чао... и с усмивка го прати,
    и шумно ти на нас ни бърбори!!!
    ***
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • Благодаря ти за поздравите Изи
    а усмивките ми , те са за теб

    Поздрав и усмивка.
  • Благодаря за коментарите
    усмихнахте ме със съветите.
    Признавам,описвайки образите
    радост ми донесоха куплетите.

    Поздрав и усмивка за всички
  • не се сърди човече!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...