26 ene 2015, 17:18

Трънен стих

Poesía » Otra

1.2K 0 9

С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина.
Зад мен остават сенките
на три измислени от някой друг живота...
Завръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли???
Дали сълзите ми ще могат да измият
нозете на разпнатия блуден син?
Нощем, тръните не светят.
Луната лъже.
Никой няма да запее
ангелския химн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona (Кети Рашева)

Идеята на този стих ми е много близка, почувствах силно всяка написана дума!

2015-01-27T16:34:37+02:00
лъвче (Лъки)

Благодаря за хубавите коментари и подкрепата, колеги!
Ева, на мен всеки ден ми е ден на Светлината Едно фотонче неуморно ме води по светли пътеки към светли хора.
Всъщност, понякога дори трънена пак се опитвам да светя но... тази приказка със сигурност и вие я знаете
Благодаря, че бяхте с мен по мъгливите поля!

2015-01-27T15:28:05+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Ще стигнеш до светлината,та ти самата си светлина!Малко тъжен,но хубав стих!

2015-01-27T09:38:00+02:00
Sovi4ka (Христина)

Завръщането е обичане... Поздрав!

2015-01-27T06:23:29+02:00
stoyna (Стойна Димова)

"Заввръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли?"
Щом успееш да пренесеш тежкия си кръст - вече си стигнала.
Тръненият венец на Исус не му попречи да достигне до Голгота, а се превърна в Ореол, който и до днес свети над целия свят!
Желая ти победа и лека нощ!

2015-01-27T01:16:29+02:00

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0