26 ene 2015, 17:18

Трънен стих

  Poesía » Otra
1.2K 0 9

С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина.
Зад мен остават сенките
на три измислени от някой друг живота...
Завръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли???
Дали сълзите ми ще могат да измият
нозете на разпнатия блуден син?
Нощем, тръните не светят.
Луната лъже.
Никой няма да запее
ангелския химн.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лъки Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Идеята на този стих ми е много близка, почувствах силно всяка написана дума!
  • Благодаря за хубавите коментари и подкрепата, колеги!
    Ева, на мен всеки ден ми е ден на Светлината Едно фотонче неуморно ме води по светли пътеки към светли хора.
    Всъщност, понякога дори трънена пак се опитвам да светя но... тази приказка със сигурност и вие я знаете
    Благодаря, че бяхте с мен по мъгливите поля!
  • Ще стигнеш до светлината,та ти самата си светлина!Малко тъжен,но хубав стих!
  • Завръщането е обичане... Поздрав!
  • "Заввръщането е обичане
    и най-високата Голгота.
    Ще стигна ли?"
    Щом успееш да пренесеш тежкия си кръст - вече си стигнала.
    Тръненият венец на Исус не му попречи да достигне до Голгота, а се превърна в Ореол, който и до днес свети над целия свят!
    Желая ти победа и лека нощ!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...