26.01.2015 г., 17:18

Трънен стих

Поезия » Друга

1.2K 0 9

С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина.
Зад мен остават сенките
на три измислени от някой друг живота...
Завръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли???
Дали сълзите ми ще могат да измият
нозете на разпнатия блуден син?
Нощем, тръните не светят.
Луната лъже.
Никой няма да запее
ангелския химн.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Katriona (Кети Рашева)

Идеята на този стих ми е много близка, почувствах силно всяка написана дума!

2015-01-27T16:34:37+02:00
лъвче (Лъки)

Благодаря за хубавите коментари и подкрепата, колеги!
Ева, на мен всеки ден ми е ден на Светлината Едно фотонче неуморно ме води по светли пътеки към светли хора.
Всъщност, понякога дори трънена пак се опитвам да светя но... тази приказка със сигурност и вие я знаете
Благодаря, че бяхте с мен по мъгливите поля!

2015-01-27T15:28:05+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Ще стигнеш до светлината,та ти самата си светлина!Малко тъжен,но хубав стих!

2015-01-27T09:38:00+02:00
Sovi4ka (Христина)

Завръщането е обичане... Поздрав!

2015-01-27T06:23:29+02:00
stoyna (Стойна Димова)

"Заввръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли?"
Щом успееш да пренесеш тежкия си кръст - вече си стигнала.
Тръненият венец на Исус не му попречи да достигне до Голгота, а се превърна в Ореол, който и до днес свети над целия свят!
Желая ти победа и лека нощ!

2015-01-27T01:16:29+02:00