Jan 26, 2015, 5:18 PM

Трънен стих

  Poetry » Other
1.2K 0 9

С идеята за Светлина
напуснах себе си...
Върви душата ми през мъгливи поля.
В босите й стъпки няма кокичета -
понякога и тръните са Светлина.
Зад мен остават сенките
на три измислени от някой друг живота...
Завръщането е обичане
и най-високата Голгота.
Ще стигна ли???
Дали сълзите ми ще могат да измият
нозете на разпнатия блуден син?
Нощем, тръните не светят.
Луната лъже.
Никой няма да запее
ангелския химн.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъки All rights reserved.

Comments

Comments

  • Идеята на този стих ми е много близка, почувствах силно всяка написана дума!
  • Благодаря за хубавите коментари и подкрепата, колеги!
    Ева, на мен всеки ден ми е ден на Светлината Едно фотонче неуморно ме води по светли пътеки към светли хора.
    Всъщност, понякога дори трънена пак се опитвам да светя но... тази приказка със сигурност и вие я знаете
    Благодаря, че бяхте с мен по мъгливите поля!
  • Ще стигнеш до светлината,та ти самата си светлина!Малко тъжен,но хубав стих!
  • Завръщането е обичане... Поздрав!
  • "Заввръщането е обичане
    и най-високата Голгота.
    Ще стигна ли?"
    Щом успееш да пренесеш тежкия си кръст - вече си стигнала.
    Тръненият венец на Исус не му попречи да достигне до Голгота, а се превърна в Ореол, който и до днес свети над целия свят!
    Желая ти победа и лека нощ!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...