17 feb 2008, 17:28

Тръпката

  Poesía » Otra
2.2K 0 37

Магичните слова на жарки "откровения" -

 

истини-полу или пък несъществуващи били...

 

насищат чувствените наши възприятия,

 

макар отново да се питаме: "Дали?..."

 

Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули,

 

макар да знаем, че играта е на "обич и лъжа"

 

и целенасочено отново пак се впускаме

 

с надежда - този път да бъде Истинска Игра.

 

И ще изгубим, може би, отново битката -

 

"сърце и разум" - кой ще победи,

 

но важната за нас ще си остане тръпката,

 

(с надеждичка макар), че още живи сме, нали?
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...