Feb 17, 2008, 5:28 PM

Тръпката

  Poetry » Other
2.2K 0 37

Магичните слова на жарки "откровения" -

 

истини-полу или пък несъществуващи били...

 

насищат чувствените наши възприятия,

 

макар отново да се питаме: "Дали?..."

 

Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули,

 

макар да знаем, че играта е на "обич и лъжа"

 

и целенасочено отново пак се впускаме

 

с надежда - този път да бъде Истинска Игра.

 

И ще изгубим, може би, отново битката -

 

"сърце и разум" - кой ще победи,

 

но важната за нас ще си остане тръпката,

 

(с надеждичка макар), че още живи сме, нали?
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...