17.02.2008 г., 17:28

Тръпката

2.2K 0 37

Магичните слова на жарки "откровения" -

 

истини-полу или пък несъществуващи били...

 

насищат чувствените наши възприятия,

 

макар отново да се питаме: "Дали?..."

 

Във сивия ни ден те носят тръпки, но и стимули,

 

макар да знаем, че играта е на "обич и лъжа"

 

и целенасочено отново пак се впускаме

 

с надежда - този път да бъде Истинска Игра.

 

И ще изгубим, може би, отново битката -

 

"сърце и разум" - кой ще победи,

 

но важната за нас ще си остане тръпката,

 

(с надеждичка макар), че още живи сме, нали?
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...