27 oct 2024, 11:30

Тугина

462 0 2

                                       Тугина

 

 

 

Една дума създадена от родина и тъга,

и да се аз скитам дълго по света,

ти ще останеш в мен, в моята душа,

ще се обръщам и връщам в България!

 

Тугина я наричам защото за нея тъжа,

все се връщам в дома, в родната страна.

Връщам се в кътчето от Рая, в България,

и на сън се връщам и мечтая само за нея!

 

Ще се върна при корените си при рода,

ще ги запозная с моите пораснали деца.

Те ще им разкажат за нашата история,

където да отрасли техните бащи, в планина.

 

И тук ще засадим отново майката земя

и ще поникнат на пролет нашите семена.

Ще има радост, усмивки е градината на рода,

корените ни са тук в нея, в нашата България!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моето ново стихотворение
  • Дано, Валентине, се осъществи твоята мечта, но от това, което чувам от заминалите за чужбина, съмнение изяжда моята душа!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...