27 oct 2024, 11:30

Тугина

449 0 2

                                       Тугина

 

 

 

Една дума създадена от родина и тъга,

и да се аз скитам дълго по света,

ти ще останеш в мен, в моята душа,

ще се обръщам и връщам в България!

 

Тугина я наричам защото за нея тъжа,

все се връщам в дома, в родната страна.

Връщам се в кътчето от Рая, в България,

и на сън се връщам и мечтая само за нея!

 

Ще се върна при корените си при рода,

ще ги запозная с моите пораснали деца.

Те ще им разкажат за нашата история,

където да отрасли техните бащи, в планина.

 

И тук ще засадим отново майката земя

и ще поникнат на пролет нашите семена.

Ще има радост, усмивки е градината на рода,

корените ни са тук в нея, в нашата България!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Моето ново стихотворение
  • Дано, Валентине, се осъществи твоята мечта, но от това, което чувам от заминалите за чужбина, съмнение изяжда моята душа!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...