Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България!
Тугина я наричам защото за нея тъжа,
все се връщам в дома, в родната страна.
Връщам се в кътчето от Рая, в България,
и на сън се връщам и мечтая само за нея!
Ще се върна при корените си при рода,
ще ги запозная с моите пораснали деца.
Те ще им разкажат за нашата история,
където да отрасли техните бащи, в планина.
И тук ще засадим отново майката земя
и ще поникнат на пролет нашите семена.
Ще има радост, усмивки е градината на рода,
корените ни са тук в нея, в нашата България!
© Валентин Миленов Всички права запазени