27.10.2024 г., 11:30

Тугина

455 0 2

                                       Тугина

 

 

 

Една дума създадена от родина и тъга,

и да се аз скитам дълго по света,

ти ще останеш в мен, в моята душа,

ще се обръщам и връщам в България!

 

Тугина я наричам защото за нея тъжа,

все се връщам в дома, в родната страна.

Връщам се в кътчето от Рая, в България,

и на сън се връщам и мечтая само за нея!

 

Ще се върна при корените си при рода,

ще ги запозная с моите пораснали деца.

Те ще им разкажат за нашата история,

където да отрасли техните бащи, в планина.

 

И тук ще засадим отново майката земя

и ще поникнат на пролет нашите семена.

Ще има радост, усмивки е градината на рода,

корените ни са тук в нея, в нашата България!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Миленов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моето ново стихотворение
  • Дано, Валентине, се осъществи твоята мечта, но от това, което чувам от заминалите за чужбина, съмнение изяжда моята душа!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...