27 окт. 2024 г., 11:30

Тугина

448 0 2

                                       Тугина

 

 

 

Една дума създадена от родина и тъга,

и да се аз скитам дълго по света,

ти ще останеш в мен, в моята душа,

ще се обръщам и връщам в България!

 

Тугина я наричам защото за нея тъжа,

все се връщам в дома, в родната страна.

Връщам се в кътчето от Рая, в България,

и на сън се връщам и мечтая само за нея!

 

Ще се върна при корените си при рода,

ще ги запозная с моите пораснали деца.

Те ще им разкажат за нашата история,

където да отрасли техните бащи, в планина.

 

И тук ще засадим отново майката земя

и ще поникнат на пролет нашите семена.

Ще има радост, усмивки е градината на рода,

корените ни са тук в нея, в нашата България!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моето ново стихотворение
  • Дано, Валентине, се осъществи твоята мечта, но от това, което чувам от заминалите за чужбина, съмнение изяжда моята душа!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...