30 sept 2014, 20:49

Тук

  Poesía » Otra
1.1K 1 1

Тук на черното се казва бяло,

лъжата няма късички крака,

за правдата неяла и неспала

от десет кладенеца носят и вода.


Тук единствено мечтите са безплатни

и фалшът има траен ореол,

надеждите са строго листопадни,

а жабите не знаят своя гьол.


Играта е на леви и на десни,

кацата отдавна е без мед

и песните тук не са като песни,

а чалгата личи от самолет.


От лани ден годината не храни,

вълкът отколе кожата смени,

човеците чували са съдрани

и чудото не чака трите дни.


Тук нещото отвсякъде е нищо,

пустинята не чува ничий глас,

неволята да викаш е излишно

и даже Бог забравил е за нас.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една болезнена и талантливо сътворена сатира.Редуват се куплет след куплет...разкриващи цялата бъркотия в родината ни.Потребна и актуална
    тъкмо за сега.Заслужаваш, Краси,похвалата на всеки страдащ българин!
    Поздравявам те! Дерзай!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....