30 sept 2014, 20:49

Тук

  Poesía » Otra
1.1K 1 1

Тук на черното се казва бяло,

лъжата няма късички крака,

за правдата неяла и неспала

от десет кладенеца носят и вода.


Тук единствено мечтите са безплатни

и фалшът има траен ореол,

надеждите са строго листопадни,

а жабите не знаят своя гьол.


Играта е на леви и на десни,

кацата отдавна е без мед

и песните тук не са като песни,

а чалгата личи от самолет.


От лани ден годината не храни,

вълкът отколе кожата смени,

човеците чували са съдрани

и чудото не чака трите дни.


Тук нещото отвсякъде е нищо,

пустинята не чува ничий глас,

неволята да викаш е излишно

и даже Бог забравил е за нас.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Една болезнена и талантливо сътворена сатира.Редуват се куплет след куплет...разкриващи цялата бъркотия в родината ни.Потребна и актуална
    тъкмо за сега.Заслужаваш, Краси,похвалата на всеки страдащ българин!
    Поздравявам те! Дерзай!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...