Sep 30, 2014, 8:49 PM

Тук 

  Poetry » Other
829 1 1

Тук на черното се казва бяло,

лъжата няма късички крака,

за правдата неяла и неспала

от десет кладенеца носят и вода.


Тук единствено мечтите са безплатни

и фалшът има траен ореол,

надеждите са строго листопадни,

а жабите не знаят своя гьол.


Играта е на леви и на десни,

кацата отдавна е без мед

и песните тук не са като песни,

а чалгата личи от самолет.


От лани ден годината не храни,

вълкът отколе кожата смени,

човеците чували са съдрани

и чудото не чака трите дни.


Тук нещото отвсякъде е нищо,

пустинята не чува ничий глас,

неволята да викаш е излишно

и даже Бог забравил е за нас.


© Красимир Трифонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Една болезнена и талантливо сътворена сатира.Редуват се куплет след куплет...разкриващи цялата бъркотия в родината ни.Потребна и актуална
    тъкмо за сега.Заслужаваш, Краси,похвалата на всеки страдащ българин!
    Поздравявам те! Дерзай!
Random works
: ??:??