Тук
Тук на черното се казва бяло,
лъжата няма късички крака,
за правдата неяла и неспала
от десет кладенеца носят и вода.
Тук единствено мечтите са безплатни
и фалшът има траен ореол,
надеждите са строго листопадни,
а жабите не знаят своя гьол.
Играта е на леви и на десни,
кацата отдавна е без мед
и песните тук не са като песни,
а чалгата личи от самолет.
От лани ден годината не храни,
вълкът отколе кожата смени,
човеците чували са съдрани
и чудото не чака трите дни.
Тук нещото отвсякъде е нищо,
пустинята не чува ничий глас,
неволята да викаш е излишно
и даже Бог забравил е за нас.
© Красимир Трифонов All rights reserved.
