30.09.2014 г., 20:49

Тук

1.1K 1 1

Тук на черното се казва бяло,

лъжата няма късички крака,

за правдата неяла и неспала

от десет кладенеца носят и вода.


Тук единствено мечтите са безплатни

и фалшът има траен ореол,

надеждите са строго листопадни,

а жабите не знаят своя гьол.


Играта е на леви и на десни,

кацата отдавна е без мед

и песните тук не са като песни,

а чалгата личи от самолет.


От лани ден годината не храни,

вълкът отколе кожата смени,

човеците чували са съдрани

и чудото не чака трите дни.


Тук нещото отвсякъде е нищо,

пустинята не чува ничий глас,

неволята да викаш е излишно

и даже Бог забравил е за нас.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Една болезнена и талантливо сътворена сатира.Редуват се куплет след куплет...разкриващи цялата бъркотия в родината ни.Потребна и актуална
    тъкмо за сега.Заслужаваш, Краси,похвалата на всеки страдащ българин!
    Поздравявам те! Дерзай!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...