Тук го моля да избягаме.
изгуби се във мен и в големия свят
да не се върнем тук никога повече
страховете в гърдите ни вече туптят
избягай с мен любов моя, моля те!
ела при мен на пловдивската гара
само че , от другата страна
там от другата страна на тротоара
те чакам аз, все още съм сама
там часовник спира да тиктака
там където спят бездомника и мрака
хвани ръката ми и ме издърпай
някъде из седмото купе на влака
не издържам повече, момче , побързай
за любов такава цял живот се чака
и даже се умирало за нея, аз чета
във старите поеми на евтимов
и хващам се и аз да пиша, вместо да умра
и въздишам върху листа с дъх пелинов
и сещам се за всичките лета
във които теб те няма
и продължавам аз поеми да чета
и потъвам в черна бездна
яма
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венера Todos los derechos reservados
