Sep 17, 2020, 12:15 PM

Тук го моля да избягаме.

  Poetry » Love
766 1 2

 

изгуби се във мен и в големия свят

да не се върнем тук никога повече

страховете в гърдите ни вече туптят

избягай с мен любов моя, моля те!

ела при мен на пловдивската гара

само че , от другата страна

там от другата страна на тротоара

те чакам аз, все още съм сама

 

там часовник спира да тиктака

там където спят бездомника и мрака

хвани ръката ми и ме издърпай

някъде из седмото купе на влака

не издържам повече, момче , побързай

за любов такава цял живот се чака

и даже се умирало за нея, аз чета

във старите поеми на евтимов

и хващам се и аз да пиша, вместо да умра

и въздишам върху листа с дъх пелинов

 

и сещам се за всичките лета

във които теб те няма

и продължавам аз поеми да чета

и потъвам в черна бездна

яма

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венера All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...