Когато е с теб,
е малка и пълна.
Усмихват се в нея
десетки слънца.
Но щом е далеко,
небето помръква.
Светът се разбива
на стъкълца.
И всяко от тях
я боцка в сърцето,
оставяйки кървава,
малка следа.
Зарастват те бързо,
но все й напомнят -
в живота не всичко
тече по вода.
Мечтите понякога
само мечти са.
Зареяни някъде
в безкрайността.
И истински само
остават сълзите,
горчиво пролети...
тук и сега.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados