4 may 2020, 7:56  

Турнир за смели.

928 1 2

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.

Ръката  си за щастие  подавай
на приятел, близък, непознат.
Като полъх през съдби минавай,
като фактор даже да си непризнат.

Да те съди някой.... накажи го,
правото му...  няма тежест.
Да те води някой... откажи му,
от грешките си дишай свежест.

Защото грешките са нашите уроци,
ако сме безгрешни, ще е скучно.
За светци се мислят жалките глупаци,
Светец да си... е твърде звучно.

И така, оставяй свойте ходове и дири,
грешни, безпогрешни, нека светят.
За смелите животът е турнири,
на които само победителите греят.

03.05.2020г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даа, няма проблем... Хората имат различни звезди - цел, която ги води. За тези, които пътуват звездите /целта/ са водачи, защото те се стремят, създават, раздават, грешат, учат се от грешките си, побеждават, следвайки своята цел.
    За другите, за които звездите са просто малки светлинки, "всички тези звезди мълчат",защото това са дребните душици, невежите, безгрешните,всезнаещите, жалките"светци", публиката в турнирите на живота. Те обичат да съдят и да водят без да знаят накъде. Когато даваш надежда, щастие, усмивка, ти всичко това го притежаваш, за да може да го дадеш, не даваш нещо, което нямаш, нали това е Малкият принц. А последният ми куплет е за Екзюпери - оставил е толкова ходове и дири, които още светят. Животът му е бил низ от турнири - за смелите, отговорните, за даващите, за създаващите история /спомени/ и сигурно е викал...тихо, когато си е отивал. Излизал е победител и затова днес все още неговите звезди греят.
    "Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!". Той е фактор.
  • Съжалявам, но не е по темата и се налага да го извадя от надпреварата.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...