4 may 2020, 7:56  

Турнир за смели.

930 1 2

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.

Ръката  си за щастие  подавай
на приятел, близък, непознат.
Като полъх през съдби минавай,
като фактор даже да си непризнат.

Да те съди някой.... накажи го,
правото му...  няма тежест.
Да те води някой... откажи му,
от грешките си дишай свежест.

Защото грешките са нашите уроци,
ако сме безгрешни, ще е скучно.
За светци се мислят жалките глупаци,
Светец да си... е твърде звучно.

И така, оставяй свойте ходове и дири,
грешни, безпогрешни, нека светят.
За смелите животът е турнири,
на които само победителите греят.

03.05.2020г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Даа, няма проблем... Хората имат различни звезди - цел, която ги води. За тези, които пътуват звездите /целта/ са водачи, защото те се стремят, създават, раздават, грешат, учат се от грешките си, побеждават, следвайки своята цел.
    За другите, за които звездите са просто малки светлинки, "всички тези звезди мълчат",защото това са дребните душици, невежите, безгрешните,всезнаещите, жалките"светци", публиката в турнирите на живота. Те обичат да съдят и да водят без да знаят накъде. Когато даваш надежда, щастие, усмивка, ти всичко това го притежаваш, за да може да го дадеш, не даваш нещо, което нямаш, нали това е Малкият принц. А последният ми куплет е за Екзюпери - оставил е толкова ходове и дири, които още светят. Животът му е бил низ от турнири - за смелите, отговорните, за даващите, за създаващите история /спомени/ и сигурно е викал...тихо, когато си е отивал. Излизал е победител и затова днес все още неговите звезди греят.
    "Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!". Той е фактор.
  • Съжалявам, но не е по темата и се налага да го извадя от надпреварата.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...