Турнир за смели.
Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.
Ръката си за щастие подавай
на приятел, близък, непознат.
Като полъх през съдби минавай,
като фактор даже да си непризнат.
Да те съди някой.... накажи го,
правото му... няма тежест.
Да те води някой... откажи му,
от грешките си дишай свежест.
Защото грешките са нашите уроци,
ако сме безгрешни, ще е скучно.
За светци се мислят жалките глупаци,
Светец да си... е твърде звучно.
И така, оставяй свойте ходове и дири,
грешни, безпогрешни, нека светят.
За смелите животът е турнири,
на които само победителите греят.
03.05.2020г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Атанасова Все права защищены
