4 мая 2020 г., 07:56  

Турнир за смели.

931 1 2

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.

Ръката  си за щастие  подавай
на приятел, близък, непознат.
Като полъх през съдби минавай,
като фактор даже да си непризнат.

Да те съди някой.... накажи го,
правото му...  няма тежест.
Да те води някой... откажи му,
от грешките си дишай свежест.

Защото грешките са нашите уроци,
ако сме безгрешни, ще е скучно.
За светци се мислят жалките глупаци,
Светец да си... е твърде звучно.

И така, оставяй свойте ходове и дири,
грешни, безпогрешни, нека светят.
За смелите животът е турнири,
на които само победителите греят.

03.05.2020г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Даа, няма проблем... Хората имат различни звезди - цел, която ги води. За тези, които пътуват звездите /целта/ са водачи, защото те се стремят, създават, раздават, грешат, учат се от грешките си, побеждават, следвайки своята цел.
    За другите, за които звездите са просто малки светлинки, "всички тези звезди мълчат",защото това са дребните душици, невежите, безгрешните,всезнаещите, жалките"светци", публиката в турнирите на живота. Те обичат да съдят и да водят без да знаят накъде. Когато даваш надежда, щастие, усмивка, ти всичко това го притежаваш, за да може да го дадеш, не даваш нещо, което нямаш, нали това е Малкият принц. А последният ми куплет е за Екзюпери - оставил е толкова ходове и дири, които още светят. Животът му е бил низ от турнири - за смелите, отговорните, за даващите, за създаващите история /спомени/ и сигурно е викал...тихо, когато си е отивал. Излизал е победител и затова днес все още неговите звезди греят.
    "Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!". Той е фактор.
  • Съжалявам, но не е по темата и се налага да го извадя от надпреварата.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...