May 4, 2020, 7:56 AM  

Турнир за смели.

924 1 2

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.

Ръката  си за щастие  подавай
на приятел, близък, непознат.
Като полъх през съдби минавай,
като фактор даже да си непризнат.

Да те съди някой.... накажи го,
правото му...  няма тежест.
Да те води някой... откажи му,
от грешките си дишай свежест.

Защото грешките са нашите уроци,
ако сме безгрешни, ще е скучно.
За светци се мислят жалките глупаци,
Светец да си... е твърде звучно.

И така, оставяй свойте ходове и дири,
грешни, безпогрешни, нека светят.
За смелите животът е турнири,
на които само победителите греят.

03.05.2020г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Даа, няма проблем... Хората имат различни звезди - цел, която ги води. За тези, които пътуват звездите /целта/ са водачи, защото те се стремят, създават, раздават, грешат, учат се от грешките си, побеждават, следвайки своята цел.
    За другите, за които звездите са просто малки светлинки, "всички тези звезди мълчат",защото това са дребните душици, невежите, безгрешните,всезнаещите, жалките"светци", публиката в турнирите на живота. Те обичат да съдят и да водят без да знаят накъде. Когато даваш надежда, щастие, усмивка, ти всичко това го притежаваш, за да може да го дадеш, не даваш нещо, което нямаш, нали това е Малкият принц. А последният ми куплет е за Екзюпери - оставил е толкова ходове и дири, които още светят. Животът му е бил низ от турнири - за смелите, отговорните, за даващите, за създаващите история /спомени/ и сигурно е викал...тихо, когато си е отивал. Излизал е победител и затова днес все още неговите звезди греят.
    "Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!". Той е фактор.
  • Съжалявам, но не е по темата и се налага да го извадя от надпреварата.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....