4.05.2020 г., 7:56  

Турнир за смели.

920 1 2

Създавай спомени и се раздавай,
за себе си, за другите, за никой.
Грешките пред себе си признавай,
учител е живота... тихо, тихо викай.

Ръката  си за щастие  подавай
на приятел, близък, непознат.
Като полъх през съдби минавай,
като фактор даже да си непризнат.

Да те съди някой.... накажи го,
правото му...  няма тежест.
Да те води някой... откажи му,
от грешките си дишай свежест.

Защото грешките са нашите уроци,
ако сме безгрешни, ще е скучно.
За светци се мислят жалките глупаци,
Светец да си... е твърде звучно.

И така, оставяй свойте ходове и дири,
грешни, безпогрешни, нека светят.
За смелите животът е турнири,
на които само победителите греят.

03.05.2020г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Даа, няма проблем... Хората имат различни звезди - цел, която ги води. За тези, които пътуват звездите /целта/ са водачи, защото те се стремят, създават, раздават, грешат, учат се от грешките си, побеждават, следвайки своята цел.
    За другите, за които звездите са просто малки светлинки, "всички тези звезди мълчат",защото това са дребните душици, невежите, безгрешните,всезнаещите, жалките"светци", публиката в турнирите на живота. Те обичат да съдят и да водят без да знаят накъде. Когато даваш надежда, щастие, усмивка, ти всичко това го притежаваш, за да може да го дадеш, не даваш нещо, което нямаш, нали това е Малкият принц. А последният ми куплет е за Екзюпери - оставил е толкова ходове и дири, които още светят. Животът му е бил низ от турнири - за смелите, отговорните, за даващите, за създаващите история /спомени/ и сигурно е викал...тихо, когато си е отивал. Излизал е победител и затова днес все още неговите звезди греят.
    "Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!". Той е фактор.
  • Съжалявам, но не е по темата и се налага да го извадя от надпреварата.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...