16 ago 2018, 13:16  

Твоите мълчания

  Poesía » Otra
1K 15 17

Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни,
все повече краката си повличат,
за да се оправдае неприличното
от светлото със тъмно безразличие.
По тъмното и сенки не надничат
в паницата на чужди аневризми
и не боли дори хипертонията,
родена от кахърни битовизми.
Не се сърди, че твоите мълчания
в очите ми зачеват смях и говор.
Изчакай да се съмне и внимавай...
такива като мен ги има много.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Спокойно начало и заковаващ край!
    100 % поезия.
  • Страхотно!
  • Чудесен изказ, браво!...
  • В този стих човек има възможност да коментира всеки ред, защото отвсякъде наднича талантът ти, но извън контекста на творбата ще кажа само по повод последният ред - де да ги имаше наистина много такива като теб, които да ни поднасят красотата по такъв нестандартен начин и тя да носи толкова наслада!....
    И тук заслужаваш само искрени комплименти!...
    Браво!...
  • Благодаря, момчета! За погледа и благата дума!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...