Твоите мълчания
Спокойно е във тъмното и красотата
е толкова невидима, и крайна,
а всяко съвършенство е създадено
за гладни сетива и страст потайна.
Пораснали причини, незначителни,
все повече краката си повличат,
за да се оправдае неприличното
от светлото със тъмно безразличие.
По тъмното и сенки не надничат
в паницата на чужди аневризми
и не боли дори хипертонията,
родена от кахърни битовизми.
Не се сърди, че твоите мълчания
в очите ми зачеват смях и говор.
Изчакай да се съмне и внимавай...
такива като мен ги има много.
