20 jul 2011, 22:57

Творецът в мен

1.4K 0 3

Да бях писател на пиеса,

описала си бих живота,

безброй комедии от грешки,

заключващи се в няколко диалога.


Опитала се бих да ви разкажа

какво е любовта,

че тя изкуство е за двама,

готови да изгубят своите сърца.


Тя песента на славея свободен е,

пронизваща тишината,

и цветето последно,

разцъфтяло на земята.


Но може би е блян,

съставен от безброй мечти,

готов да се отключи,

щом види искрено сърце, под което да се подслони.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аметист Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За вьзраста ти ,това е много силно, но точно.Карай напред,миличко!
  • Поздравления!!!!
  • Е, хубавото е, че са комедии от грешки. Представяш ли си да бяха трагедии?
    Иначе на написаното (макар и откровено),му липсва нещо много съществено.
    Поезията.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...