Да бях писател на пиеса,
описала си бих живота,
безброй комедии от грешки,
заключващи се в няколко диалога.
Опитала се бих да ви разкажа
какво е любовта,
че тя изкуство е за двама,
готови да изгубят своите сърца.
Тя песента на славея свободен е,
пронизваща тишината,
и цветето последно,
разцъфтяло на земята.
Но може би е блян,
съставен от безброй мечти,
готов да се отключи,
щом види искрено сърце, под което да се подслони.
© Аметист All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
