Да бях писател на пиеса,
описала си бих живота,
безброй комедии от грешки,
заключващи се в няколко диалога.
Опитала се бих да ви разкажа
какво е любовта,
че тя изкуство е за двама,
готови да изгубят своите сърца.
Тя песента на славея свободен е,
пронизваща тишината,
и цветето последно,
разцъфтяло на земята.
Но може би е блян,
съставен от безброй мечти,
готов да се отключи,
щом види искрено сърце, под което да се подслони.
© Аметист All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
