20 июл. 2011 г., 22:57

Творецът в мен

1.4K 0 3

Да бях писател на пиеса,

описала си бих живота,

безброй комедии от грешки,

заключващи се в няколко диалога.


Опитала се бих да ви разкажа

какво е любовта,

че тя изкуство е за двама,

готови да изгубят своите сърца.


Тя песента на славея свободен е,

пронизваща тишината,

и цветето последно,

разцъфтяло на земята.


Но може би е блян,

съставен от безброй мечти,

готов да се отключи,

щом види искрено сърце, под което да се подслони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аметист Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За вьзраста ти ,това е много силно, но точно.Карай напред,миличко!
  • Поздравления!!!!
  • Е, хубавото е, че са комедии от грешки. Представяш ли си да бяха трагедии?
    Иначе на написаното (макар и откровено),му липсва нещо много съществено.
    Поезията.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...