20.07.2011 г., 22:57

Творецът в мен

1.4K 0 3

Да бях писател на пиеса,

описала си бих живота,

безброй комедии от грешки,

заключващи се в няколко диалога.


Опитала се бих да ви разкажа

какво е любовта,

че тя изкуство е за двама,

готови да изгубят своите сърца.


Тя песента на славея свободен е,

пронизваща тишината,

и цветето последно,

разцъфтяло на земята.


Но може би е блян,

съставен от безброй мечти,

готов да се отключи,

щом види искрено сърце, под което да се подслони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аметист Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За вьзраста ти ,това е много силно, но точно.Карай напред,миличко!
  • Поздравления!!!!
  • Е, хубавото е, че са комедии от грешки. Представяш ли си да бяха трагедии?
    Иначе на написаното (макар и откровено),му липсва нещо много съществено.
    Поезията.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...