Творяща чудеса
Запътил съм се там и аз.
Пресичам тъмни улици,
търся запалената страст.
Къде отивам аз?
Където си и ти. Забравих
цветето преди на стария перваз.
Ходим изгубени един от друг,
влюбен, влюбена, далеч, но тук.
Вечно нищо няма, знаем,
обич истинска видях на заем.
Попитах старото дърво на пътя,
виждало ли е прелестта.
По-хубава си всеки път от друг път,
прекрасна, творяща чудеса...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Георгиев Todos los derechos reservados
