6.11.2008 г., 11:57

Творяща чудеса

775 0 2
Накъде отиваш ти?
Запътил съм се там и аз.
Пресичам тъмни улици,
търся запалената страст.
Къде отивам аз?
Където си и ти. Забравих
цветето преди на стария перваз.
Ходим изгубени един от друг,
влюбен, влюбена, далеч, но тук.
Вечно нищо няма, знаем,
обич истинска видях на заем.
Попитах старото дърво на пътя,
виждало ли е прелестта.
По-хубава си всеки път от друг път,
прекрасна, творяща чудеса...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...