6 нояб. 2008 г., 11:57

Творяща чудеса

782 0 2
Накъде отиваш ти?
Запътил съм се там и аз.
Пресичам тъмни улици,
търся запалената страст.
Къде отивам аз?
Където си и ти. Забравих
цветето преди на стария перваз.
Ходим изгубени един от друг,
влюбен, влюбена, далеч, но тук.
Вечно нищо няма, знаем,
обич истинска видях на заем.
Попитах старото дърво на пътя,
виждало ли е прелестта.
По-хубава си всеки път от друг път,
прекрасна, творяща чудеса...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...