Творяща чудеса
Запътил съм се там и аз.
Пресичам тъмни улици,
търся запалената страст.
Къде отивам аз?
Където си и ти. Забравих
цветето преди на стария перваз.
Ходим изгубени един от друг,
влюбен, влюбена, далеч, но тук.
Вечно нищо няма, знаем,
обич истинска видях на заем.
Попитах старото дърво на пътя,
виждало ли е прелестта.
По-хубава си всеки път от друг път,
прекрасна, творяща чудеса...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
