Твоя

5 jul 2018, 23:25

Poesía

367 3 4

Оставам завинаги твоя –
от първата пъпка до покоя.
Годините веч не броя,
времето с чувствата отлетя.
Сега е спокойна вълна –
без рана, без нежност и малко тъга.
Няма я младостта,
в съня прегърната стократно
и върната на времето обратно.
Ти си тук!
Аз съм твоя!
Не искам вече да броя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Твоя

Искате да прочетете повече?

Propuestas