Твоя

5 jul 2018, 23:25

Poesía

283 3 4

Оставам завинаги твоя –

от първата пъпка до покоя.

Годините веч не броя,

времето с чувствата отлетя.

Сега е спокойна вълна –

без рана, без нежност и малко тъга.

Няма я младостта,

в съня прегърната стократно

и върната на времето обратно.

Ти си тук!

Аз съм твоя!

Не искам вече да броя

дните до неделя.

Съдбата има своя воля.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

anabel7 (Албена Димитрова)

2018-07-17T15:26:01+03:00

Потръпнах от този стих...Умееш с малко думи да кажеш много, Васе!
Plevel (Силвия Илиева)

2018-07-06T17:37:55+03:00

Чувствено и всеотдайно!
aap (Ангел)

2018-07-06T13:30:42+03:00

Така е ,много ми хареса!Поздрави!!!
Violet_86 (Виолета)

2018-07-06T08:40:11+03:00

Може да я няма младостта, но никой не може да отнеме тази на красивата ти и добра душа, Васе