Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
5 июл. 2018 г., 23:25

Твоя 

  Поэзия
323 3 4

Оставам завинаги твоя –

от първата пъпка до покоя. 

Годините веч не броя, 

времето с чувствата отлетя. 

 

Сега е спокойна вълна –

без рана, без нежност и малко тъга. 

Няма я младостта, 

в съня прегърната стократно

и върната на времето обратно. 

 

Ти си тук! 

Аз съм твоя! 

Не искам вече да броя

дните до неделя. 

 

Съдбата има своя воля. 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Потръпнах от този стих...Умееш с малко думи да кажеш много, Васе!
  • Чувствено и всеотдайно!
  • Така е ,много ми хареса!Поздрави!!!
  • Може да я няма младостта, но никой не може да отнеме тази на красивата ти и добра душа, Васе
Предложения
: ??:??