21 abr 2009, 12:54

Твоят образ покълнваше в мен

1.3K 0 19

Ти си този, който разтърсва съня ми.

Неизменно присъстваш във мен.

Аз със грешната обич не ще се преборя

чак до сетния свой тъжен ден.

 

 

 

 

Колко пъти опитвах да те изтръгна

дълбоко от мойто сърце?

Всеки път, щом случайно се срещнехме,

твоят образ покълнваше в мен.

 

 

 

 

Как любовта си да преодолея?

Невъзможна е... Знам... И боли...

Всеки път щом докоснем очите си,

обичта ми отново цъфти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво и много влюбено звучи,
    пожелавам любовта ви да е завинаги,
    и да има в живота ви, само сбъднати мечти!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Ти си тази в която покълнва истинноста... След кълновете очаквай цвят и завръз...Плодовете са сладки когато са отгледане от кълнове...Докосваш!
  • Нека цъфти и да не прецъфтява!!! Красиво стихотворение, Ани! Прегръщам те!
  • Сетният ти ден няма да е тъжен Ани.Нали си с любовта...
  • Ти си този, който разтърсва съня ми.

    Неизменно присъстваш във мен.

    .. да има хора , които оставят следи..в нас..

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...