аннавлад (Анна Дюлгерова) аннавлад (Анна Дюлгерова)
2 186
21 abr 2009, 12:54

Твоят образ покълнваше в мен

1.3K 0 19

Ти си този, който разтърсва съня ми.

Неизменно присъстваш във мен.

Аз със грешната обич не ще се преборя

чак до сетния свой тъжен ден.

 

 

 

 

Колко пъти опитвах да те изтръгна

дълбоко от мойто сърце?

Всеки път, щом случайно се срещнехме,

твоят образ покълнваше в мен.

 

 

 

 

Как любовта си да преодолея?

Невъзможна е... Знам... И боли...

Всеки път щом докоснем очите си,

обичта ми отново цъфти.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Дюлгерова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Много красиво и много влюбено звучи,
    пожелавам любовта ви да е завинаги,
    и да има в живота ви, само сбъднати мечти!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • valiordanov (Валентин Йорданов)
    valiordanov (Валентин Йорданов)
    Ти си тази в която покълнва истинноста... След кълновете очаквай цвят и завръз...Плодовете са сладки когато са отгледане от кълнове...Докосваш!
  • Индиана (Криси)
    Индиана (Криси)
    Нека цъфти и да не прецъфтява!!! Красиво стихотворение, Ани! Прегръщам те!
  • враната (Маргарита Василева)
    враната (Маргарита Василева)
    Сетният ти ден няма да е тъжен Ани.Нали си с любовта...
  • nellnokia (Нели Господинова)
    nellnokia (Нели Господинова)
    Ти си този, който разтърсва съня ми.

    Неизменно присъстваш във мен.

    .. да има хора , които оставят следи..в нас..

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0