21 апр. 2009 г., 12:54

Твоят образ покълнваше в мен

1.3K 0 19

Ти си този, който разтърсва съня ми.

Неизменно присъстваш във мен.

Аз със грешната обич не ще се преборя

чак до сетния свой тъжен ден.

 

 

 

 

Колко пъти опитвах да те изтръгна

дълбоко от мойто сърце?

Всеки път, щом случайно се срещнехме,

твоят образ покълнваше в мен.

 

 

 

 

Как любовта си да преодолея?

Невъзможна е... Знам... И боли...

Всеки път щом докоснем очите си,

обичта ми отново цъфти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво и много влюбено звучи,
    пожелавам любовта ви да е завинаги,
    и да има в живота ви, само сбъднати мечти!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Ти си тази в която покълнва истинноста... След кълновете очаквай цвят и завръз...Плодовете са сладки когато са отгледане от кълнове...Докосваш!
  • Нека цъфти и да не прецъфтява!!! Красиво стихотворение, Ани! Прегръщам те!
  • Сетният ти ден няма да е тъжен Ани.Нали си с любовта...
  • Ти си този, който разтърсва съня ми.

    Неизменно присъстваш във мен.

    .. да има хора , които оставят следи..в нас..

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...