21 апр. 2009 г., 12:54

Твоят образ покълнваше в мен

1.3K 0 19

Ти си този, който разтърсва съня ми.

Неизменно присъстваш във мен.

Аз със грешната обич не ще се преборя

чак до сетния свой тъжен ден.

 

 

 

 

Колко пъти опитвах да те изтръгна

дълбоко от мойто сърце?

Всеки път, щом случайно се срещнехме,

твоят образ покълнваше в мен.

 

 

 

 

Как любовта си да преодолея?

Невъзможна е... Знам... И боли...

Всеки път щом докоснем очите си,

обичта ми отново цъфти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красиво и много влюбено звучи,
    пожелавам любовта ви да е завинаги,
    и да има в живота ви, само сбъднати мечти!
    Поздрави за прекрасната поетеса!
    БЪДИ!
  • Ти си тази в която покълнва истинноста... След кълновете очаквай цвят и завръз...Плодовете са сладки когато са отгледане от кълнове...Докосваш!
  • Нека цъфти и да не прецъфтява!!! Красиво стихотворение, Ани! Прегръщам те!
  • Сетният ти ден няма да е тъжен Ани.Нали си с любовта...
  • Ти си този, който разтърсва съня ми.

    Неизменно присъстваш във мен.

    .. да има хора , които оставят следи..в нас..

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...