Ти си този, който разтърсва съня ми.
Неизменно присъстваш във мен.
Аз със грешната обич не ще се преборя
чак до сетния свой тъжен ден.
Колко пъти опитвах да те изтръгна
дълбоко от мойто сърце?
Всеки път, щом случайно се срещнехме,
твоят образ покълнваше в мен.
Как любовта си да преодолея?
Невъзможна е... Знам... И боли...
Всеки път щом докоснем очите си,
обичта ми отново цъфти.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
