8 oct 2004, 21:50

Твоята малка,нежна наслада

  Poesía
1.5K 0 2
Искам да крещя толкова силно,
че да виждаш само мрака,
да няма светлина за тебе.
Искам аромата на смъртта да изпълва косите ми,
докоснеш ли ме,душата ти да изгнива.
Искам гласа ми да бъде твоята
сладка,погребална песен,
запееш ли я,да усешташ самотата.
Искам очите ми да бъдат
двете черни врани,който с
очарование да поглъщат вътрешноста ти.
Искам да бъда пак,твоята малка,
нежна наслада,
но какво направи ти с мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаела Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • искам да кажа че това което си написала е просто нежероятно... доста е мрачно но е наистина хубаво и ако го дадеш на този за когото е предназначено и той има малко мозъм в главата си доста ще се замисли

    Бравоо!!!
  • На мен си ми харесва какво съм написала надявам се и на вас.Изживейте прекрасните мигове на този живот защото после ви чака нов.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...