8 окт. 2004 г., 21:50

Твоята малка,нежна наслада

1.5K 0 2
Искам да крещя толкова силно,
че да виждаш само мрака,
да няма светлина за тебе.
Искам аромата на смъртта да изпълва косите ми,
докоснеш ли ме,душата ти да изгнива.
Искам гласа ми да бъде твоята
сладка,погребална песен,
запееш ли я,да усешташ самотата.
Искам очите ми да бъдат
двете черни врани,който с
очарование да поглъщат вътрешноста ти.
Искам да бъда пак,твоята малка,
нежна наслада,
но какво направи ти с мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • искам да кажа че това което си написала е просто нежероятно... доста е мрачно но е наистина хубаво и ако го дадеш на този за когото е предназначено и той има малко мозъм в главата си доста ще се замисли

    Бравоо!!!
  • На мен си ми харесва какво съм написала надявам се и на вас.Изживейте прекрасните мигове на този живот защото после ви чака нов.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...