Oct 8, 2004, 9:50 PM

Твоята малка,нежна наслада

  Poetry
1.5K 0 2
Искам да крещя толкова силно,
че да виждаш само мрака,
да няма светлина за тебе.
Искам аромата на смъртта да изпълва косите ми,
докоснеш ли ме,душата ти да изгнива.
Искам гласа ми да бъде твоята
сладка,погребална песен,
запееш ли я,да усешташ самотата.
Искам очите ми да бъдат
двете черни врани,който с
очарование да поглъщат вътрешноста ти.
Искам да бъда пак,твоята малка,
нежна наслада,
но какво направи ти с мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • искам да кажа че това което си написала е просто нежероятно... доста е мрачно но е наистина хубаво и ако го дадеш на този за когото е предназначено и той има малко мозъм в главата си доста ще се замисли

    Бравоо!!!
  • На мен си ми харесва какво съм написала надявам се и на вас.Изживейте прекрасните мигове на този живот защото после ви чака нов.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...