Oct 8, 2004, 9:50 PM

Твоята малка,нежна наслада

  Poetry
1.5K 0 2
Искам да крещя толкова силно,
че да виждаш само мрака,
да няма светлина за тебе.
Искам аромата на смъртта да изпълва косите ми,
докоснеш ли ме,душата ти да изгнива.
Искам гласа ми да бъде твоята
сладка,погребална песен,
запееш ли я,да усешташ самотата.
Искам очите ми да бъдат
двете черни врани,който с
очарование да поглъщат вътрешноста ти.
Искам да бъда пак,твоята малка,
нежна наслада,
но какво направи ти с мене.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • искам да кажа че това което си написала е просто нежероятно... доста е мрачно но е наистина хубаво и ако го дадеш на този за когото е предназначено и той има малко мозъм в главата си доста ще се замисли

    Бравоо!!!
  • На мен си ми харесва какво съм написала надявам се и на вас.Изживейте прекрасните мигове на този живот защото после ви чака нов.

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...