8.10.2004 г., 21:50

Твоята малка,нежна наслада

1.5K 0 2
Искам да крещя толкова силно,
че да виждаш само мрака,
да няма светлина за тебе.
Искам аромата на смъртта да изпълва косите ми,
докоснеш ли ме,душата ти да изгнива.
Искам гласа ми да бъде твоята
сладка,погребална песен,
запееш ли я,да усешташ самотата.
Искам очите ми да бъдат
двете черни врани,който с
очарование да поглъщат вътрешноста ти.
Искам да бъда пак,твоята малка,
нежна наслада,
но какво направи ти с мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаела Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • искам да кажа че това което си написала е просто нежероятно... доста е мрачно но е наистина хубаво и ако го дадеш на този за когото е предназначено и той има малко мозъм в главата си доста ще се замисли

    Бравоо!!!
  • На мен си ми харесва какво съм написала надявам се и на вас.Изживейте прекрасните мигове на този живот защото после ви чака нов.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...