Eko70 (Веселин Динчев)
44 767
12 ene 2012, 0:22

Твоята усмивка 

  Poesía » De amor
854 0 3

Колко си странна, Сърце... колко си истинска,

как вярваш и помниш звука на тоналност пречистена,

с интуиция гониш възтънък момент на инстинкт,

който води те в прекия път... на тотално преливане.

 

Неспиращ и глух пулс - нaпиращ, фриволно открит,

рафинирано чака реда си и ход ще засили,

но всуе ще бъде тоз порив - умело гримиран -

с непосилна храна, своя глад суетлив ще пресити.

 

Обичта ни е тайнство, дори и пред лумнал прожектор.

Мнозина видяха анфас, малцина ще вникнат.

Поема безкрайна са нашите пъстри вълнения...

До усмивката твоя, надявам се... жив да притихна.                                                                                                                                                                                                                                   

© Веселин Динчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??