Твоята усмивка

12 янв. 2012 г., 00:22

Поэзия » Любовная

853 0 3

Колко си странна, Сърце... колко си истинска,

как вярваш и помниш звука на тоналност пречистена,

с интуиция гониш възтънък момент на инстинкт,

който води те в прекия път... на тотално преливане.

Неспиращ и глух пулс - нaпиращ, фриволно открит,

рафинирано чака реда си и ход ще засили,

но всуе ще бъде тоз порив - умело гримиран -

с непосилна храна, своя глад суетлив ще пресити.

Обичта ни е тайнство, дори и пред лумнал прожектор.

Мнозина видяха анфас, малцина ще вникнат.

Поема безкрайна са нашите пъстри вълнения...

До усмивката твоя, надявам се... жив да притихна.

Dark_Island (Таня Георгиева)

2012-10-20T15:05:57+03:00

.......
sani-ti (Таня Иванова)

2012-01-15T20:55:56+02:00

Хареса ми!
Поздрави!
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-12T09:19:53+02:00

Езра Паунд е казал, че всеки има право да пише, но е грехота всеки да печата...