За онази усмивка, която ни липсва, но помним със цялото си съществуване...и знаем че още е тук въпреки всичко, защото я чувстваме...

Всеки един от нас може да се идентифицира с това чувство и познава тази усмивка...нека не я забравяме. Нека и благодарим, че съществува...

Докато писах тази творба си мислех главно за две жени, оставили я в мен. За баба Ева - (моя трета баба, баба на втория ми братовчед) и за скъпата ми приятелка Ани. И двете стигнаха звездите и небето със своята усмивка, днес си мисля и за други усмивки, останали в мен... :)