Твоята усмивка...

Това е същността на обичането,

стъпка по стъпка, тъй постепенно...

тихо, стенещо - в песен, в сърцето 

да разбереш, че птичето лети, лети...

И чувството нежно да си те спомням

всеки ден е тъй красиво както да простиш...

Знай че винаги, винаги ще си в мен...

дори след края, след края, след края...

И знам, че сега прекосяваш морето,

все още, още те чувствам в бриза му ..

И ако не могат очите ми да те видят вече,

знай че в сърцето ми остава завинаги

твоята усмивка...

Трудно ми е да приема, че гласът ти

се слива само с вятъра вече, но знам

че трябва само да ти се усмихна,

както ти ми се усмихваш сега...

И знам, че там, където си сега –

не съществува времето, няма го...

И знам, че е едно по - добро място

а ти знай, че си винаги, винаги в мен.

И знам, че сега прекосяваш морето,

все още те чувствам в диханието му ..

И ако не могат очите ми да те видят вече,

знай че в сърцето ми остава завинаги

твоята усмивка...

И това да знам, че твоите крила...

дори и днес учат моите да летят...

Знай и ти, че ме научи да лекувам...

болките в полета на твоята усмивка...

Научи ме да обичам небето и земята,

да се усмихвам винаги на живота...

дори тогава когато само безмълвно

изричам името ти, за което благодаря...

Благодаря, че остави в сърцето ми

твоята усмивка...