Твоята усмивка...
Твоята усмивка...
Това е същността на обичането,
стъпка по стъпка, тъй постепенно...
тихо, стенещо - в песен, в сърцето
да разбереш, че птичето лети, лети...
И чувството нежно да си те спомням
всеки ден е тъй красиво както да простиш...
Знай че винаги, винаги ще си в мен...
дори след края, след края, след края...
И знам, че сега прекосяваш морето,
все още, още те чувствам в бриза му ..
И ако не могат очите ми да те видят вече,
знай че в сърцето ми остава завинаги
твоята усмивка...
Трудно ми е да приема, че гласът ти
се слива само с вятъра вече, но знам
че трябва само да ти се усмихна,
както ти ми се усмихваш сега...
И знам, че там, където си сега –
не съществува времето, няма го...
И знам, че е едно по - добро място
а ти знай, че си винаги, винаги в мен.
И знам, че сега прекосяваш морето,
все още те чувствам в диханието му ..
И ако не могат очите ми да те видят вече,
знай че в сърцето ми остава завинаги
твоята усмивка...
И това да знам, че твоите крила...
дори и днес учат моите да летят...
Знай и ти, че ме научи да лекувам...
болките в полета на твоята усмивка...
Научи ме да обичам небето и земята,
да се усмихвам винаги на живота...
дори тогава когато само безмълвно
изричам името ти, за което благодаря...
Благодаря, че остави в сърцето ми
твоята усмивка...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лили Вълчева Все права защищены
Много вдъхновение!
