Това е същността на обичането,
стъпка по стъпка, тъй постепенно...
тихо, стенещо - в песен, в сърцето
да разбереш, че птичето лети, лети...
И чувството нежно да си те спомням
всеки ден е тъй красиво както да простиш...
Знай че винаги, винаги ще си в мен...
дори след края, след края, след края...
И знам, че сега прекосяваш морето,
все още, още те чувствам в бриза му ..
И ако не могат очите ми да те видят вече,
знай че в сърцето ми остава завинаги ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
За онази усмивка, която ни липсва, но помним със цялото си съществуване...и знаем че още е тук въпреки всичко, защото я чувстваме...
Всеки един от нас може да се идентифицира с това чувство и познава тази усмивка...нека не я забравяме. Нека и благодарим, че съществува...
Докато писах тази творба си мислех главно за две жени, оставили я в мен. За баба Ева - (моя трета баба, баба на втория ми братовчед) и за скъпата ми приятелка Ани. И двете стигнаха звездите и небето със своята усмивка, днес си мисля и за други усмивки, останали в мен... :)