Nov 14, 2017, 10:52 PM

Твоята усмивка... 

  Poetry » Free verse
523 1 3
Това е същността на обичането,
стъпка по стъпка, тъй постепенно...
тихо, стенещо - в песен, в сърцето
да разбереш, че птичето лети, лети...
И чувството нежно да си те спомням
всеки ден е тъй красиво както да простиш...
Знай че винаги, винаги ще си в мен...
дори след края, след края, след края...
И знам, че сега прекосяваш морето,
все още, още те чувствам в бриза му ..
И ако не могат очите ми да те видят вече,
знай че в сърцето ми остава завинаги ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

За онази усмивка, която ни липсва, но помним със цялото си съществуване...и знаем че още е тук въпреки всичко, защото я чувстваме...

Всеки един от нас може да се идентифицира с това чувство и познава тази усмивка...нека не я забравяме. Нека и благодарим, че съществува...

Докато писах тази творба си мислех главно за две жени, оставили я в мен. За баба Ева - (моя трета баба, баба на втория ми братовчед) и за скъпата ми приятелка Ани. И двете стигнаха звездите и небето със своята усмивка, днес си мисля и за други усмивки, останали в мен... :) 

Random works
: ??:??