Тамараa (Мария Радославова)
2 0
27 sept 2008, 10:52

Тя… 

  Poesía » De amor
1016 0 3

Тя…

 

Бяга боса,докосва земята,

обсипана нежно с лъчи от зората.

Косите й веят се в ритъм на песен,

песен на вятър от морето донесен.

 

Нозете й докосват зелената трева,

леко гали ги с ръка.

Очите й сякаш рубини греят,

погледнеш ли в тях , сълзи се леят.

 

Препуска с бели одежди,

а след нея политат безброй много надежди.

Мине ли ли бързо камъни чупи,

но любов всеотдайна не ще получи…

 

Дете на гората –

шепнат й тихо листата…

Вълци с нея тичат,

като в кралица й се вричат…

 

Запее ли – слънце изгрява,

очи затвори ли – нощта приближава.

Устните й сякаш кадифе,

плътта й – мляко с кафе.

 

Тя, една непозната,

тя, съблазън на земята.

Едно море – една вълна.

Една жена – една съдба.

© Мария Радославова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??