Тамараa (Мария Радославова)
2 0
Sep 27, 2008, 10:52 AM

Тя… 

  Poetry » Love
1024 0 3

Тя…

 

Бяга боса,докосва земята,

обсипана нежно с лъчи от зората.

Косите й веят се в ритъм на песен,

песен на вятър от морето донесен.

 

Нозете й докосват зелената трева,

леко гали ги с ръка.

Очите й сякаш рубини греят,

погледнеш ли в тях , сълзи се леят.

 

Препуска с бели одежди,

а след нея политат безброй много надежди.

Мине ли ли бързо камъни чупи,

но любов всеотдайна не ще получи…

 

Дете на гората –

шепнат й тихо листата…

Вълци с нея тичат,

като в кралица й се вричат…

 

Запее ли – слънце изгрява,

очи затвори ли – нощта приближава.

Устните й сякаш кадифе,

плътта й – мляко с кафе.

 

Тя, една непозната,

тя, съблазън на земята.

Едно море – една вълна.

Една жена – една съдба.

© Мария Радославова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??