Тя…

27 сент. 2008 г., 10:52

Поэзия » Любовная

997 0 3

Тя…

Бяга боса,докосва земята,

обсипана нежно с лъчи от зората.

Косите й веят се в ритъм на песен,

песен на вятър от морето донесен.

Нозете й докосват зелената трева,

леко гали ги с ръка.

Очите й сякаш рубини греят,

погледнеш ли в тях , сълзи се леят.

Препуска с бели одежди,

а след нея политат безброй много надежди.

Мине ли ли бързо камъни чупи,

но любов всеотдайна не ще получи…

Дете на гората –

шепнат й тихо листата…

Вълци с нея тичат,

като в кралица й се вричат…

Запее ли – слънце изгрява,

очи затвори ли – нощта приближава.

Устните й сякаш кадифе,

плътта й – мляко с кафе.

Тя, една непозната,

тя, съблазън на земята.

Едно море – една вълна.

Една жена – една съдба.

Sandra_54 (Сандра Неста)

2011-08-28T13:15:03+03:00
malkata_91 (Какаду Какадукова)

2008-09-27T16:35:28+03:00

Невероятно е.Браво
пипи87 (Павлина Кьосева)

2008-09-27T14:41:16+03:00

каква красива жена си описала-аплодирам те