Тя…
Бяга боса,докосва земята,
обсипана нежно с лъчи от зората.
Косите й веят се в ритъм на песен,
песен на вятър от морето донесен.
Нозете й докосват зелената трева,
леко гали ги с ръка.
Очите й сякаш рубини греят,
погледнеш ли в тях , сълзи се леят.
Препуска с бели одежди,
а след нея политат безброй много надежди.
Мине ли ли бързо камъни чупи, ...